ПЕТРОВСКИ ДЪЖД
Петровските горещини бяха разпалили огнището на лятото до краен предел. Не можеше да се седи на слънце, трудно се дишаше дори и под сенките в задухата. От северозапад прогърмя. Усети се далечното присъствие на облачната сянка. Все по-силно отекваха гръмотевиците и небето бързо помрачняваше. И ето, огнехвъргачът-слънце потъна зад плътната завеса на дъждоносния облак. После някак бързо цялото небе се затъми, блесна светкавица, гръм разцепи тишината и по нагорещената земя закапаха първите едри капки дъжд. Пороят плисна с пълната си сила. Прохлада и свежест заляха с потоците вода нажежения град. Не се стърпях - рядко можеше да ми се отдаде такава възможност, да се изкъпя под душа на топлия петровски дъжд. Съблякох се бързо, грабнах сапуна и изтичах навън.
- Какво ще си помислят хората за тебе? - попита жена ми.
- Не искам и да знам. Ще се изкъпя под дъжда - отвърнах в движение. Дъждът
беше чудесен. Усетих силата на стихията с всяка фибра на тялото си. Потръпнах. Най-напред м ...