През една особено дъждовна есен, 13-тият ден на месец ноември се падна на петия ден от седмицата. Този ден не правеше изключение и започна да вали още от ранни зори. Облаците бяха прихлупили морния мрачен град, а небето беше слезнало толкова ниско над покривите, че почти докосваше върховете им. Планината, която обикновено се тъмнееше заплашително на хоризонта беше изчезнала иззад плътния облачен плащ с цвят на мръсен парцал. Навън беше влажно и студено. Понеже съм крайно суеверен си бях взел отпуск този ден както обикновено. На петък 13-ти никога не излизам от вкъщи. Но днес съдбата ми отреди друго. Докато четях спокойно вчерашния вестник пред камината и прехвърлях небрежно страниците с обяви, една обява прикова вниманието ми: „Подарявам уникален черен воден варан за домашен любимец. Много е кротък и любвеобилен. Трябва да се местим в друг град и не можем да го вземем със себе си.“ Защо пък не, отдавна си търсех компания. Не беше пухкава и мъркаща котка, но бях чел, че вараните са по-ч ...