(Този разказ спечели специалната награда в четвърта възрастова група от конкурса през 2012 г. обявен от - Гражданският инициативен комитет"Петър Димков")
Един истински разказ от Елена Георгиева
Преди много години през далечната 1886 година в един красив зимен ден , когато навън белите пухкави снежинки танцуваха във въздуха и бавно се приближаваха до земята в стаята на свещеника Иван Димков се усещаше мека топлина идваща от бумтящите дърва в камината! Иван си четеше библията. Съпругата му го прекъсна и му каза, че ще ражда. Той много се зарадва, че най-после ще си имат дете, но веднага се позамисли: “Кой ще ми изроди детето! " Натрупаният навън дебел сняг не ми позволява да впрегна конят във файтона и да отида да взема акушерката от центъра на града.” В този ред на мисли той се сети, че през две къщи от тяхната живееше баба Златка знахарката.Той беше чувал за нея, че изражда деца. И не само това – тя беше и гадателка. Иван се сепна от виковете на жена си, прекръсти се пред иконата , цел ...