Пианото
Мъжете се придвижваха внимателно по коларския път. Студеният дъждец мокреше килима от борови иглички под дърветата и заглушаваше тихите им стъпки. Някъде горе върховете на планината белееха от падналия пресен сняг. Макар да беше средата на май, зимата правеше плахи опити да се завърне в Алпите.
Напред, на петдесетина крачки пред останалите с котешки стъпки пристъпваше каракачанинът. Израснал в горите и по ливадите около Климаш, планинския му инстинкт го караше да се вслушва внимателно във всеки шум, във всяка капка дъжд, падаща по дърветата, да се взира във всяко едва забележимо помръдване на клонче. Беше единственият разузнавач в патрула и предпочиташе останалите да не му се пречкат. Не беше извървял целия път през войната, за да рискува да го застрелят заради някой друг няколко дни след победата. Още повече, че беше оцелял долу в равното, в неприветливата унгарска пуста, а тук в планината се чувстваше като у дома си. Когато наближаваха онова градче Ландсберг и величествената ...