Мисловни разговори с пилешки яйца,
или мълчаливи писма, изрисувани с „кокоши” пух.
1.
* „Никой не става другарче на кокошка,
ако може да стане неин петел!...”
Интерпретация* на едно яйце от многото…
„А, ако не може да стане, нито едно от двете, би станал неин коляч*!”
Допълнение от едно човешко момиче.
Топло е в полозите. Приятно, но и малко пренаселено. Това да си от люпилото си е доста стресиращо, имайки в предвид, че има още стотици като теб. Светличко е! Нищо пилешко не може да се скрие в цялото това пухесто, скърцащо, овално- черупчесто съществуване. Рано или късно ципата ще бъде пробита и сводът напукан. А после? После стотици писукащи звуци ще се извисят към изпълненият от светлини свят и ще сме щастливи да видим всичките си майки. Защо всичките ли? Ами, защото ние пилетата имаме повече майки, от който и да е вид по тази черупчеста повърхност, приличаща на яйце, която нашите гледачи, наричат „Земя.”
- Кой е там? – питат те. „Аз съм! Кой да е?!” –няма как да им отговоря, ама, ми ...