Пионерски лагер - 2-ра част
Това го изкара от вцепенението и той се обърна в посока на звука. Не виждаше нищо. По поляната все още се стелеше мъглата, а огромната пълна луна осветяваше лагера. Донко насочи фенерчето си към гората, но в следващия момент го изгаси. Светлината щеше да го издаде. Дишаше учестено и въпреки хладния нощен въздух от него се стичаше пот на вади. Беше облечен само с пижамата си, а чехлите с които беше обут се бяха изхлузили от краката му. Страх го беше да помръдне, а знаеше, че трябва да бяга. Шумът приближаваше и вече ясно се долавяха тежките стъпки на някой или нещо. Съвсем скоро щеше да се появи на поляната. Донко паникьосано взе да се оглежда на всички посоки. По едно време спря. Мъглата! Въпреки, че пъплеше ниско по земята, щеше да е достатъчна за да се скрие в нея. Беше много плътна и можеше да го прикрие. Така, лазейки щеше да се добере до къщата и там да се притаи. Той легна по корем на тревата и като внимаваше да не издава шум, тихо запълзя в посока на ...