18.10.2009 г., 22:06 ч.

Пироните 

  Проза » Разкази
3217 0 1

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

17 мин за четене
-Не! Иване, недей!! Господи!!!
Младата жена се строполи на пода, хвана се за глезена и изпищя от болка. Едър, русокос младеж се приближи към нея и вдигна от земята големия чук, който бе хвърлил в крака ѝ. След това я възседна, положи дръжката на чука върху гръкляна на жената и започна да я стиска за гърдите, докато в същото време осуетяваше всеки от опитите ѝ за съпротива.
-Хайде, мамо, знам че ти харесва – отвърна Иван и се усмихна.
Жената гледаше с ужас ту към него, ту към висящите във въздуха крака от отсрещната стая.
-Пусни ме, пусни! – тя опита да го одере с ноктите си, но Иван я удари няколко пъти в стомаха с юмрук, от което въздухът ѝ излезе.
-Жани, ако знаеш колко пъти съм маструбирал за теб, а пък ти смееш да ми се наричаш майка. Майка ми умря, тъпа курво, а ти си достатъчно хубава, за да разпалиш младежкото ми въображение.
Докато Жанета все още се мъчеше да си поеме въздух, Иван извади пирон от джоба на панталона си, прикова дясната ѝ ръка към паркета и с един удар заби пирон ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресиян Пенчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??