Купувачи почти нямаше. А и как да има като времето бе едно такова… никакво - мрачно и мъгливо, непредразполагащо към разходки навън и съответно към пазаруване на книги. Да не говорим, че до Коледа оставаха цели десет дена. Дали тогава нямаше всички да се юрнат да купуват? Надали. Та кой се интересува от книги в днешно време! Кирил се усмихна на наивната си мисъл и отпи от пластмасовата чаша с чай, която бе оставил върху празен кашон от банани.
Кирил възприемаше себе си за писател. И може би наистина бе писател, все пак вече бе издал четири книги. Да, ама от писането не бе изкарал почти никакви пари, така че сега му се налагаше да продава книги на площад „Славейков”. В единият ъгъл на сергията бяха намерили местенце и неговите творения, обаче на тях никой не обръщаше внимание. Хората предпочитаха най-вече англоезична литература, автори като Стивън Кинг, Гришам и Майкъл Конъли.
Работата му не бе неприятна и изморителна, но понякога безплодното „висене” направо му късаше нервите. От време ...