- Пусти живот, като неверна жена е. Все те приласкава и гали, ама фустите си за други вдига. Тлее като свещица и кога ще угасне един Господ знае. Как ще го живееш от тебе зависи - дали ще телееш или като барут ще гръмнеш! Дорде си млад и животът и момите ти се усмихват. Кога остарееш всите ти се зъбят, а момите пак ти се усмихват, ама под сурдинка. Щото си гръмнал, у путурите.
Така говореше дядо Ставри на младия лекар, който го преглеждаше в кабинета.
Ставри беше осемдесет годишен, слаб и прегърбен старец. Живееше в едно забравено от хората село, в Родопите. Тази сутрин дядо Мустафа го намерил паднал на двора и извикал линейка. До тези места трудно и рядко стига линейка, но за късмет на Ставри този път пристигнала.
- Виж, момче, вземи ме пиши умрял!? - обърна се към доктора старецът.
- Как ще те пиша умрял, бе дядо!? То това си е престъпление пред системата. А ти сигурно си набожен!? Нямаш ли страх и от Бога?
- Тогаз поне се обади на ей тоз номер и кажи, че съм умрял. Става ли, а!? - п ...