Писъкът на Дивата
Никога човек не би бил толкова истински, ако не се е докосвал до природата с целия неин антураж от нюанси, форми и образи. Може би не е трудно човек да го направи, но когато изведнъж усети, че нещо го тласка към нея с неудържима сила е по-добре да се откаже, защото когато природата иска теб, а не ти нея, то тогава може и да е опасно. Кой би помислил, че природата може да причинява и толкова болка, независимо от това, че всички казват: „Да бъдем в мир с природата!" Но когато нашите предци са ни завещали не мир, а война, то това клише отпада. Имайки в предвид, че никога не трябва да се обръщаш към това, което ти е вдъхнало живот, много често се случва така, че ти малко по малко, без да усетиш, не само, че се обръщаш срещу него, но и започваш да дълбаеш дупка в него. И в един момент дупката се превръща в рана, а тя води неизбежно до смъртта. Подигравките с най-сакралните неща са недопустими във време, в което само те могат да ни бъдат опора, в един враждебен свят, който ...