Планината на Ной
Планината на Ной
На А.
-Чичо Агоп, кога ще ме подстрижеш?, младия мъж беше подал рошавата си глава през вратата на малката бръснарница на стария арменец.
-Влизай, влизай, Пеца! Бай Хасан да си пие кафето, аз ще те оправя за нула време!,каза бръснаря и стана от малката масичка, на която седеше на сладка раздумка с възрастния турчин.
Пецата седна на стола и бай Агоп го заметна с мантата за подстригване.
-Хасан ага, кое кафе пиеш днес тука?, пошегува се клиента със стоящия на масичката гост.
-Де да знам бе, Пеца… Не ги броя.. То на сладък мохабет, кафетата ли да броиш?
Пецата се засмя и се намести на стола под вещите ръце на уста Агоп. Ножиците щракаха, машинката бръмчеше и няколко минути по-късно стария арменец забърсваше с четка оголения врат на Пецата.
-Колко ти дължа, Агоп ага?, попита весело новоподстригния мъж.
-Шест лева.
-Еййй, пак си вдигнал цените! Арменска му работа. Миналия месец беше петарка… Сега шест!
Пецата бръкна в джоба на дънките си, извади банкнота от 10 лева и ги подаде на бай Агоп.
-Не ми връщай. Пийте по едно кафе за мое здраве с Хасан ага!, каза Пецата и тръгна да излиза.
-Жив и здрав да си, Пеца! Аллах да те поживи!, каза бай Хасан и засука мустак, сякаш вече усещаше вкуса на следващото кафе с много шекер.
На вратата Пецата се спря, обърна се към бръснаря и каза:
-Бай Агопе, няма ли вече да махнеш тая овехтяла снимка на Арарат? То вече не се вижда планина ли има или захарен памук.
-Ще я махна, ама не в тоя живот.
Тримата мъже се засмяха, защото тоя разговор се водеше всеки месец от много години с Пецата и последния излезе с широка усмивка от бръснарницата.
Няколко минути по-късно двамата мъже пиеха поредното кафе на припек пред дюкянчето на арменеца. Заглеждаха от време на време някоя млада булка, минаваща по улицата и сърбаха от пластмасовите чашки.
-Агоп бей, абе верно що не махнеш тая стара снимка на Арарат?, попита турчина. - Тя планината е в Турция, не е в Армения?
-Аз съм родом от едно арменско село в подножието на самия връх, Хасан ага., каза бръснаря. - Малък съм бил, когато сме дошли в България, по време на Геноцида и не помня почти нищо. Но, ей Богу, помня заснежения връх и как баба ми показваше с показалец къде е заседнал Ноевия ковчег (според легендата, Ноевият ковчег е заседнал на планината Арарат след Потопа. - бел. авт.). Заставаше на двора и сочеше към върха: “Ей там, дето в ляво стърчи оная скала, виждаш ли, чедо?! Ей, там е заседнал ковчега”. Това помня от онова време…
Бай Хасан седеше мълчаливо и отпиваше от кафето си.
-Дано някой ден видиш пак родната си планина., каза възрастния турчин и стана да си ходи.
-Къде тръгна бе, Хасан ага?! Няма ли да пием по още едно кафе? Има още от парите на Пецата.
-Остави ги за утре. Утре ще пием.,каза стария турчин и с бавна крачка, с броеница в ръка се запъти да се прибира.
Вечрта, бай Хасан направи обичайния си намаз (молитва-бел.авт.) и си легна.
Сънуваше планината, заснежения връх и как от заседналя кораб на скалата слизат животни по двойки. Ной седеше с гега в ръка и странно, но много му заприлича на Агоп.
Следващите два дни стария арменец пи кафе сам. Озърташе се за приятеля си, но той не дойде.
Чак на третия ден бай Хасан се появи и носеше малък плик в ръка.
Остави го на масата пред бръснарницата и отиде до кафе-машината. Върна се след малко с две чаши в ръка и седна.
-Къде изчезна бе, шашкънино?!, запита бай Агоп уж ядосан, но в гласа му се усещаше облекчение, че вижда жив и здрав приятеля си. - Да беше минал поне да кажеш едно Здравей.
-Работа имах, Агопе. Ама я свърших и ей ме на, идвам кафе да пием.,каза бай Хасан.
Двамата седяха на масичката, пиеха кафе, а омачкания плик седеше между тях.
Накрая бай Агоп не издържа и попита:
-Какво носиш в тоя плик?
-Нося ти подарък.,съвсем кратко отговори бай Хасан
-Че какъв подарък бе, аби?! (аби-от турски “братко”, бел.авт.), попита арменеца.
-Отвори де, отвори. За теб е.
Агоп се поколеба няколко секунди, но се пресегна и взе плика. Отвори го. Вътре имаше автобусен билет и няколко банкноти турски лири.
Гледаше съдържанието на плика, после гледаше Хасан, после пак плика и недоумяваше какъв е тоя подарък.
-Билетът е до Бурса, там ще те посрещне моя племенник Али. Спокойно, български турчин е, ще се разберете. Той ще те съпроводи до Арарат. Да видиш пак родното си село.
Бай Агоп седеше и не знаеше какво да каже…
-Това са много пари…Не мога да приема такова нещо., каза арменецът.
-Не са много. Не се притеснявай. Искам само да ми донесеш шепа пръст от там.
-Но… Защо..?... Как…?, опитваше се да разбере Агоп.
-Аз съм роден в България… Тук е моята родина.. Но родът ми е от Арарат… Моят прадядо е бил валия тук… Помня го съвсем смътно и как все разказваше за планината на Ной. В рода ни от поколения се предават два златни пендара. Вчера ги продадох и купих билет за теб… Да идеш да видиш твоята родна земя.
Двамата мъже седяха с чашите кафе пред тях и сякаш бяха ги забравили.
Бай Хасан стана, глътна на един път останалата в чашата напитка и тръгна да се прибира.
Спря се и заговори:
-Прибери се, събери няколко дрехи. Автобусът е в 6 часа сутринта. Али ще те чака в Бурса. Ще се видим пак след няколко дни, иншаллах (иншаллах-ако е рекъл Бог!-бел.авт.)
-Защо…Хасан ага?, успя само да каже Агоп.
-Защото, както Ной е оставил животните на Арарат, така искам и ти оставиш мъката си там. В човека има всичко по две… Две очи, две уши, две ръце… В човека живеят и радост и тъга, и болка и щастие… Всичко е по две. Но премъдрия Аллах ни е дал само една душа и искам тя да види родния си дом.
След това бай Хасан тръгна. Не се обърна, не се сбогува… Просто тръгна.
Али бей помогна на бай Агоп да натовари малката си чанта е багажното на автобуса за България. Само няколко дни преди това го беше посрещнал на същата автогара. Сега го изпращаше.
-Агоп бей, хареса ли ти екскурзията? Доволен ли си?
-Господ да те благослови, моето момче! Такава радост не мислех, че ще изпитам вече. Благодаря и на теб и на Хасан ага., каза арменецът.
Споменаването на името на Хасан сякаш сконфузи младия мъж. Той сведе поглед и се чудеше на къде да погледне.
-Агоп бей… Трябва да ти кажа нещо… Чичо ми Хасан е починал нощеска… Аллах си го е прибрал… Съжалявам, че трябва аз да ти го кажа…, Али все още не смееше да погледне към възрастния мъж.
Сълзи се стекоха от очите на стария арменец. Той само кимна, целуна младия мъж по челото и се качи в автобуса.
Сумракът се спускаше над турските гробища.. Всички се бяха разотишли. Само до най-новия гроб, възрастен мъж бръкна в джоба на жилетката си и извади малко пликче. Изсипа пръстта от него на малката могила и тихо промълви:
-Както обещах, нося ти от земята на Ной, комшу… Господ да се смили над душата ти, братко.
После бавно тръгна към изхода на гробищния парк и отиде да пусне две кафета с много шекер на близката машина.
© Владимир Велев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Грег! Радвам се, че ти е харесал!
-
Страхотен разказ. Поздравления!
-
Благодаря, Мом! Радвам се, че ти е харесал разказа.
-
Много ми хареса. И начина по който разказваш историята и посланието в нея.
-
Благодаря, Скитница! Благодаря и на Харпун! Радвам се, че е допаднал разказа.
-
Страхотна история си ни поднесъл отново Владимир.Поздрав.
-
За живота, за хората, за истинските Хора! Хубаво разказваш и си ни поднесъл интересна история! Финалът ме просълзи, признавам си...
Поздравявам те! -
Ромашка, ИнаКалина... Благодаря за добрите думи. Радвам се, че е допаднал разказа.
-
Хубаво разказваш. Много е важно да се разбираш с комшията
-
Хареса ми разказа, Владимире! Поздравления за посланието на разказа - човешкото у човека без значение от каквито и да било различия, емпатия!
-
Младене, какво да кажа... Това беше целта на разказа, не спорът дали пендар е в мъжки или женски род😁 Наистина целта ми беше да покажа, че човещината няма етнос, религия или географско положение. Благодаря ти, че си разбрал посланието. Благодаря!
-
Тук ме спечели завинаги!!! Конякът Арарат е страхотен! Между другото, разказът, който очевидно разбуни духовете 😁 до голяма степен е вдъхновен от коняка Арарат. Беше го донесла моя колежка, арменка от Ереван, в турската фирма, в която работехме заедно. Така че, коментарът ти попадна точно в десятката! Освен "Наздраве", не знам какво друго да кажа😁🥃
-
Чудесен разказ си написал, Владимире. И отлично си го свързал с Арарат. Но основното послание на разказа, извън библейското, е да бъдем човеци и да се уважаваме.
Истински ме изкефи! -
И коняк "Арарат" съм пила преди гугъл, и за синдрома на Ной зная горе-долу от тогава, но това е друга тема... Или пък идея за разказ, кой знае?
Наздраве! Пила съм го и в Ереван, и у нас (колко съм скромна) -
Благодаря, Паленка! Радвам се, че е допаднал разказа. И за да приключим темата с пендара, ето кратко какво пише : Двете форми са дублетни: пендар, пендарът, пендара (мъжки род) и пендара, пендарата (женски род). Според първия източник, посочен по-долу, препоръчителна е употребата на пендар. Думата е заета от новогръцки – πεντάρα.
-
Лесно се проверява.
Направих го и авторът е употребил думата пролавилно, друг е въпросът, че има и дублаж в ж.р..
Или поне така пише в местата, където погледнах, а ми липсва компетентност да споря с тях 😊 -
Много хубав разказ!
В разговорния съм чувала и пендар, и пендара. Тука е употребено в разговорните думи на героя, значи е правилно.
пп
не беше нужно да се проверява нещо, което се употребява и тук е писано както в разговорния, т.е. в пряка реч. В пряка реч подобна употрба и диалекти в прозата се употребяват за допълване и охарактеризиране на героите.
Сори, това съм го учила много преди гугъл 😂 😅 🤣
Мислех, че съм се аргументирала и без гуглето!
разсмяхте ме! -
Благодаря, Мислителю! Радвам се, че ти е харесал разказа.
-
Харесах разказа.
Поздравявам те. -
Съжалявам, Анани, ако бележките са прозвучали като обида към читателите. Не е било това целта. А аз винаги съм казвал един пендар (в мъжки род) и два пендара... Благодаря все пак, че си се отбил да прочетеш разказа. Надявам се, че все пак е допаднал.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
