(откъс)
Анна лежеше в огромната спалня сама и четеше. Беше се качила непосредствено след обяда, минал в шеги за следващите няколко дни, които можеха да се окажат доста бурни и динамични. Все пак четири деца на едно място не е шега работа.
- Какво четеш? - запита я току-що влязлата Юлия. Внимателно бе отворила вратата и надникнала в спалнята на път за тяхната стая. Не очакваше да я намери будна, но се излъга.
- Новия завет - отговори кратко тя, затваряйки книгата и вглеждайки се внимателно в Юлия. Искаше да провери каква ще бъде реакцията на току-що казаното от нея.
- Вярваща ли си? - запита приятелка ù, присядайки до нея на леглото. В очите ù се криеше известен смут от това, че бе станала свидетел на нещо твърде лично и за пръв път не знаеше какво повече да добави към въпроса си.
- Би могло да се каже да - завъртя неопределено с глава Анна. - Но малко по-особено... - недовърши, не знаеше дали има смисъл да обяснява повече.
- Как особено?... - полюбопитства Юлия, поела дъх за по-дълъг в ...