lordly (Лордли Милордов)
216 961
14.11.2014 г., 22:02 ч.

По-голямото имане 

  Проза » Разкази
774 0 5

 

ПО-ГОЛЯМОТО ИМАНЕ

 

   - E-хе-й-й-й братчед, три години има-нема не си се вясвал – провикна се Ичо Пендарата към влязлото през вратата момче, обърна се към кръчмарина, щракна с пръсти и повиши глас: - Хайде за всички по едно, той черпи!

    Момчето влезе напето, засмяно, здрависа се поред с всички, приседна на ъгъла на масата и все тъй засмяно си остана.

   - Е-й-й-й, виждате ли го? С него бяхме, кога изкопах гърнето. Ама той там не беше. Нали е младо... будала, заряза ме да копам дупката и айде надолу към вира. А там... що си мислите: на Гюзел Яна унуката, както я майка раждала.

Е-й-й-й, момц-и-и-и, кой пò имане намери, аз ли, дето ми потрошиха кокалите да го предам на държавата, или ей туй момче, дето в оня вир, с оная мома, двама момци-близнаци сътвори?

 

 

© Лордли Милордов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??