Тамара затръшна, без да иска, силно вратата на излизане. Превъртя ключа в ключалката два пъти, за по-сигурно. Не живееше в най-безопасната и спокойна кооперация на света, все пак. Четириетажната, сива и стара сграда беше убежище на всякакви хора, някои от които не се спогаждаха особено с обществените норми и порядки. Въпреки това помежду си всички се познаваха, бяха любезни един с друг при среща, а някои дори си помагаха при нужда. Независимо от топлата и дружеска съседска обстановка, никога не се знаеше кой е дошъл на някого на гости и какво можеше да му хрумне да стори този непознат някой. Само преди няколко седмици неизвестни и нагли крадци бяха влезли в дома на баба Стойна от първият етаж. Наложи им се да се задоволят само с малката пенсия на бедната жена, но причиненият стрес и уплахата никой не можеше да ѝ заплати, въпреки че всички съседи се включиха с финансова помощ, кой с колкото можеше. А някои съседки, като младата учителка Тамара, навестяваха баба Стойна всекидневно, дори ...