По пости
Ракията бе пивка. Кехлибарният й цвят и дебелият синджир, който образуваше при плискането в кристалната чаша, подканяше жадния да отпие и да се наслади на изгарящо - отпускащата се наслада.
- Тази силна ракия не върви с проста салата – рече младият поп на жена си, докато изпъваше едрото си тяло върху мекотата на кадифения диван.
- Донеси от ония наденички, дето ни изпрати комшията, Господ здраве да му дава- продължи наставленията си той.
- Ето, ето – рече младата попадийка, като се зададе откъм кухнята на попския дом. В порцелановата чиния се кипреха прясно изпечени наденици, които така ароматно ухаеха, че подразниха стомаха на стопанина, като същия закъркори неприлично.
- Ех, че живот, ех! – рече младият мъж и се пресегна стремително към чинията с наденици, както риба към апетитна стръв.
Младата му жена бе направила няколко бързи обхода от големия хол до кухнята, та сега на масата се гиздеха луканки и сиренца наравно апетитни, колкото салатата и наденицата.
- Колко изкара дне ...