По повод малките неща в живота
От няколко дни съм тъжна. Не, не ме е напуснал любимият, нито съм загубила близък човек, всички в къщи са в цветущо здраве (да чукам на дърво !). Ще ви кажа, понеже ви чувствам като свое семейство, само дано не ми се смеете или не си речете: „Ама, това ли било...". Просто ми го няма кълвачът. Да, да, правилно чухте. Изчезна така ненадейно, както се беше появил преди известно време. Аз нищо не разбирам от птици - нали съм градско чедо, разпознавам само врабчетата, свраките и разбира се, чайките. Всъщност, така и не се научих да различавам чайките от гларусите. Както и да е, в случая нямах съмнения, че това е кълвач. Все пак съм виждала илюстрации, а и съм гледала на времето „Уди кълвача", даже ми беше любимо анимационно филмче.
Много се чудих, що ще кълвач насред големия и оживен морски град. Нали кълвачите обитават горите, а при нас има толкова малко дървета. Но ето, че той си беше избрал едно точно пред прозореца на офиса ми и където и да ходеше, после с ...