Бавничко пристъпваше по пъртината - дребничък планинец с горящи очи, покрай които се разстилаха замислени бръчици. Върху едното слепоочие на човечеца пулсираше развълнувана веничка и най-вече по това си личеше, че тази разходка за него не е обикновена. Виждаше себе си - смешно, палаво дете, търчащо като козле по чукарите… Сякаш съзираше своите достолепни родители – строгият си баща и всеопрощаващата си майчица, същинска орлица, винаги готова да го защити. Спря се. Проблясна снегът от отсрещния връх и сияние, като ореол, подсили въздействието на пейзажа. Стори му се, че чува плясък на силни птичи криле… И полетя назад през годините… Унесе се и забрави за студа. Спомените го сгорещиха, чак разбушуваха кръвта му.
Майка му – Руса се казваше, бе уж слабичка и възвисочка, с дълбоки и тъжни кафяви очи и като я погледнеше човек, оставаше с впечатление, че по дух е кротка, но тя съвсем не беше такава… Ей, когато той се влюби във вдовицата Магда – жена с минало, пък и с две близначета на гърба с ...