"Всички истински лица в тази история са измислени,
само измислените са истински"
ГГ
Барът, където той прекара предната вечер, беше и мястото, където се опитваше с кански мъки да изцери махмурлука си, който с нож дялкаше главата му. Лежеше в пълно неутрализирано действие на тялото, а до него, на масичката, се търкаляха празни чаши от бира. Барманите, които работеха през цялата нощ, сега посрещаха сутрешните клиенти. Слънцето картографираше отделни части от плажа, което се дължеше на гъстия пух от облаци, които нежно го прегръщаха и го отвеждаха на разходка в друга посока. Музиката беше меланхолична. Всяка една песен вадеше спомен от студеното мазе на мозъка, съживяваше го за секунди, и отново го погребваше с помощта на алкохола. С годините той се бе научил да насочва мислите си към тези хора, които още не е срещнал. Към неслучилите се събития. Красивите и спонтанните. Тези, които позволяват на съзнанието да излезне от тясната и монолитна рамка, в която е загнездено. Надяваше се да почув ...