Големите му кучешки очи гледаха в една точка, пълни с ленива меланхолия и мъдро разбиране. Очи, събрали в себе си цялата библейска мъдрост на един 15 годишен кучешки живот, изживян по строежите. Като куче пазач - гвардейски вярно и достолепно. Всички го наричаха Макс и го уважаваха. Защото Макс беше не просто куче, той беше легенда.
Легендарна беше неговата възраст - никой не знаеше на колко години е. По този въпрос бригадирът казваше: "Това куче е по-старо от Библията!"... И сигурно наистина беше така, щом бригадирът го казваше - макар че той не вярваше в Господ и Библията. Но вярваше на пълните със старозаветно страхопочитание думи на двамата възрастни майстори, които бяха довели Макс на този строеж от някакъв друг строеж, разказвайки му, че това куче било по-старо от Библията. Бригадирът винаги цитираше тези техни думи, без да уточнява това, защото искаше те да звучат така, сякаш са излезли от неговата уста. Легендарни бяха и подвизите на Макс като пазач по строежите. Бригадирът и п ...