Глава XXX
Лети не смееше да поглене Виола. Не знаеше как. Не беше сигурна дали когато пътищата на погледите им се кръстосат, няма да ѝ каже всичко. Прибраха се без да си проговорят по пътя.
- Искаш ли чай? Вода?- Лети просто гледаше втурачено в пространството, забила поглед в една точка- Ехоооо! Добре ли си? Какво ти е? Как си?
- Мхм, мхм, мхм!- силно поклати глава.
- Мхмммм... какво- че си добре, или че искаш нещо?
- Амиии- добре съм, да ииии да- ще си сипя вода- изстреля се от стола, импулсивно грабна чаша и пусна водата, и стоя така.
- За да влезе вода в чашата, все пак трябва да я поднесеш към чешмата, не мислиш ли?
- Какво?
- Лети, какво става?
- А нее, нищо, заради водата не те чух, извинявай- и седна обратно на стола, тупвайки чашата на масата.
- Държиш се странно!?
- Струва ти се, така ти се струва- набързо отвърна Лети. ...