Имало едно време един грозен и глупав селянин. Жените го избягвали заради външният му вид, а мъжете се присмивали на глупостите, които говорел. Животът му бил ужасен Дочул селянинът, че има стара, но добра магьосница. Помагала на хората. Решил да я посети, за да получи от нея съвет. Понеже бил беден продал най-ценното, което притежавал. Едно слабо и болнаво магаре за което получил един грош.Така стиснал богатството си в ръка, той отишъл при вещицата.
- Знам за какво си дошъл. Мога да ти помогна само за външният вид. Акъл не мога да ти дам, защото това е божа работа. – промърморила тя.
- Беден съм. Имам само един грош. – признал си селянина.
- Ще ти помогна от добро сърце. Ако и ти си добър човек един ден ще ми се отплатиш за услугата. – отговорила му тя.
След това му подала сребърен пръстен. Когато грозният мъж го сложил на ръката си в миг се превърнал в млад и привлекателен.
- Моят съвет към теб е по-често да се усмихваш. Така ще изглеждаш по-дружелюбен и ще печелиш доверие. – казала ...