23.05.2024 г., 16:23 ч.

Почти /фантастичен/ разказ 

  Проза » Разкази
233 0 0
3 мин за четене
Беше един от онези дни, в които , ако се вярва на метеоролозите,имаше магнитни бури.
Или слънчеви изригвания..или не знам още какви природни катаклизми.
С две думи-беше отвратителен ден. Седях на металната пейка в чакалнята на автогарата в Ч.
и убивах времето до тръгване на автобуса ми със зяпане по съседните пейки. Тъпата болка в едната половина
на главата ме правеше неконтактен и раздразнителен. И леко напрегнат.
Та, седях си на пейката с настроение на прегладнял алигатор, зяпах наоколо и поклащах преметнатия си крак.
Нерви.И тогава някой седна до мен. Почти изпъшках от досада. Мразя нахлуването в личното ми пространство.
- Господине, вие добър човек ли сте?-гласът беше на жена,която почти шепнеше.Звучеше някак изплашено.
Що за смотан въпрос? Наистина изпъшках от досада.Бегло хвърлих поглед към посоката , от която идваше въпроса.
Да , жена , с изрусена коса и ...като че ли позната физиономия. После отхвърлих тая мисъл .Има стотици хора ,които си приличат.
Но очите,хм,очите ги помнех ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??