Почти приказка
Беше залисана в работа и не усети подгизналия от вода мокет. Краката й изведнъж се намокриха. Пак си беше купила некачествени обувки. След това се чу гръм от късо съединение, компютрите и климатиците спряха. За миг офисът притихна, а след това настъпи масова суматоха. Всички се разтичаха, зазвъняха телефони до ВиК-то, пристигна и началството. Тръгнаха си, а водопроводчиците припряно се заеха с аварията.
По-късно натоварена с покупки зазвъня на входната врата на апартамента си. Интуитивно усети, че има някой вътре. Чуваше се припряно топуркане, шепот и думите: „Не отваряй!”
Впоследствие входната врата се открехна и видя смутеното лице на сина си Мирослав. Беше с разрошена коса и изплашени очи.
- Мамо, не влизай. – бяха първите му думи.
Естествено те й прозвучаха точно обратно като:
- Влез и виж какво крият от теб тези калпазани!
Тя го бутна властно и влетя в жилището. В хола им бяха пръснати пачки с пари. На дивана седеше неговият приятел Илко. Пред него също имаше банкноти.
- Откъде е всичко това? – едва успя да ги попита. Беше в шок.
- Дядо Коледа ни ги даде. Всеки момент ще дойде да си ги вземе. – промърмори синът й с наведена глава.
Тя зяпна от изненада. За глупачка ли я мислеха?! Неее по-зле, за ненормална.
- И как се случи това? – реши за момент да се включи в играта им.
- Истина е госпожо. Срещнахме го на улицата. На дядо Коледа му беше зле и ни остави този чувал. Мислехме, че вътре има играчки, а то се оказаха пари. Само щяхме да ги преброим. Нищо лошо не сме направили. – обясни Илко.
В очите му се четеше объркване. После стана и започна да събира банкнотите в един чувал.
- Чакам да чуя истината. Детски приказки не ми се слушат. – заяви властно. Беше започнала да губи търпение.
В този момент вратата на хола се отвори и в стаята влезе момиче. Беше около 16-годишна красива блондинка, с бяла рокля и диадема в косите.
- Нека да позная. Ти сигурно си Снежанка. – изсъска иронично към девойката.
Момичето й се усмихна мило, но нищо не отговори. Повдигна леко вежди и парите в стаята сами се подредиха в дълбокия чувал. Тя го нарами чевръсто все едно е перце.
- Момчета, обещавам ви най-страхотните подаръци за Коледа. Благодаря за помощта.
Двете момчета я гледаха прехласнати и си личеше, че не искат тя да си тръгва.
- А теб? Какво да те правя? – замисли се гледайки към жената.
- Ще ти променя спомените с един ден. Не е толкова лошо. – засмя се приказната Снежанка и изчезна със закачлива усмивка.
Един ден назад
Не я свърташе в офиса. Усещаше, че нещо ще се случи. Отиде в тоалетната, за да се поосвежи, но попадна на сериозен теч от канализацията. Обади се на ВиК-то и скоро пристигна авариен екип. За нейна изненада бързо отстраниха проблема.
От тук нататък работния ден протече спокойно.
Вечерта хапна пица поръчена от сина й. Компания им правеше неговият приятел Илко. Момчетата през цялото време се закачаха, говореха с недомлъвки за болнав дядо Коледа и колко готина е Снежанка. Дори обмисляха предстоящите коледни подаръци, макар че имаше още три месеца до празниците.
Не им обърна особено внимание. Беше изморена, но се усмихваше. В чантата си имаше скромна премия за бързо оправената канализация. Била реагирала отговорно.
© Катя Иванова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Еднакво начало - различен епилог (задача е, не е тема!) »
4 място
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления! Отлична интерпретация на събитията, добро преплитане на приказка и реалност!
-
Прекрасна творба! Особено трудно се пише по задача. Поздрави!
-
Катя,мисля че си се справила с условията за участие в конкурса.
Звучи оригинално и с неочаквано развитие в края!
Успех! -
Благодаря ви, Надежда и Силве. Малко се притеснявах да я публикувам, защото съм първа и нямам ориентир с други творби, но вие ме успокоихте.
-
Много интересно, хареса ми.
-
Хубаво продължение на историята, Кате! Гласувах. Успех!
-
Благодаря ти, Марианка. Наистина си е сериозна задача.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Здравей,Стойчо! Важното е, че в задача няма убийство. Тогава приказната ми версия нямаше да се получи. Благодаря ти.
Здравей, Илияна! Задача си е предизвикателство, а това е интересното. Благодаря ти. Поздрави и на теб!
Здравей, Дочка! Благодаря ти. Надявам се скоро да има и други решения на задачата.