Иван имаше малка гостилница на пазара в града. Работеше заедно със своята съпруга Елена. Заведението отваряше рано. Приготвяха супи. Предлагаха кафе, алкохол и безалкохолни напитки. Имаха много клиенти. Малко от тях бяха редовни. Хората идваха от близките села, пазаруваха, продаваха и се отбиваха да се нахранят. Иван бе кръстил кръчмата си "Под кривата круша". А тези, които го познаваха, го знаеха като Иван Кривият. Наричаха го така, защото той се държеше студено с хората. Уважаваше ги толкова, колкото и парите. За него всеки клиент бе левче в касата. Държеше на чистотата и чистите сметки. Това бе основно правило в неговата работа. Бе уверен, че приятелството е преходно, а борбата за прехраната постоянна. Той отваряше заведението в 5 часа сутринта. Започваше да готви супи, да подготвя скарата, а съпугата му изчистваше навсякъде и в 7 часа посрещаха първите си клиенти.
Беше топъл летен ден. Минаваше обяд и повечето хора се бяха нахранили. Един влизаха, други излизаха. Но се усещаше края ...