Времето прелиташе някъде между 770 - 771г, пр. н. е и размахваше криле в небето над Лацио. По водите на река Албула плаваше малка лодка. В нея весталката Рея, дъщеря на царя на Алба Лонга – Нумитор, бягаше заедно с Марс от Амулий – по-малкия брат на Нумитор, който за да да си гарантира дълго царуване, бе прогонил нейния баща, убил брат ѝ, а нея беше принудил да стане весталка, обричайки я на трийсет години безбрачие.
Тишината ехтеше покрай тях. Течението я разнасяше и в този момент, тя чуваше как в надвисналите над тях клони се излюпва орле и отваря човка, напомняйки ѝ, че скоро и на нейната гръд ще легне дете и ще засуче блажено.
Утрото беше тихо, а въздуха – натегнат и влажен, миришеше на напоена земя, на кръв и войни. Птиците сякаш предусещащи задаващата се буря се бяха изпокрили, а земята тежка и дъхава, издигаше изпаренията си от снощния дъжд.
Лодката се носеше бавно между лавровите дръвчета в подножието на долината. Марс и весталката Рея седяха един срещу друг, като от време на в ...