ПОД РОЗОВИЯ ХРАСТ
На пейката срещу мен, в сенчестата алея, са седнали момче и момиче. Увлечени от радостта на чувствата си, забравили света и мен, те се прегръщат нежно и се целуват. Над тях цъфти розов храст и из въздуха се носи свежият му аромат. Влюбените се отлепват един от друг. Момчето се вглежда в грейналите очи на приятелката си и тихо шепне:
- Обичам те.
Ръката му гали гладкото ù бяло лице, играе си с непокорните кичури на буйната ù коса, паднали върху раменете.
- И аз - отвръща още по-тихо момичето.
- Какво и ти?
Младежът настоява да чуе с ушите си това, което се подразбира, това, което е разбрал от погледа и от ръцете ù. След радостта на ласките, той иска да изпита и сладостта на думите.
- И аз те обичам.
Достигналите до мен, пламенни слова ме накараха да се замисля. „Дали тези влюбени младежи си дават сметка какво говорят? - питах се аз. - Дали разбират, че любовта изисква единият, този, който е на по-висок уровен, да се принизи до уровена на другия? Дали са наясно какво ще ...