Гледам как две гълъбчета се ухажват и се чудя как е устроен животът! Те, пернати някакви, безсловесни, ама и те се обичат, чифтосват, поколение отглеждат. Какво остава при нас, хората. Въпреки, че крайния резултат е един – да отгледаме челяд.
По този повод си спомних как аз се омъжвах, после спомените ми се оттекоха към разказите за това, как мама го е сторила, после за баба, прабаба…
Та така! Да почнем от прабаба ми Василена. Каква е била, не знам, само това, че ù се носела славата на голяма чистница и много стисната. По времето, когато тогавашните хора са създавали семейства, нравите били други. Обичаите също. Като стигнала възраст за задомяване, прабаба Василена получила разрешение да излиза на мегдана, където момите се нареждали за сгледа, а момците ги обикаляли и най-вероятно преценявали здравината на кълките им дали ще издържат на работа. Със същата цел от особена важност били и ръцете. Момите с яки длани, силни рамене и развит гръден кош били котирани най-високо в стълбицата на ...