Надя отвори прозореца и се вгледа в небето. Беше индигово – синьо, обсипано с безброй звезди, красиво и някак... близко. Пренесе се години назад, когато беше малко момиченце с лунички по носа, весела и приказлива, както всяко дете. Често вечер преди да заспят, майка й четеше приказки. Най – любимата сред тях беше тази за звездите – вълшебници, изпълняващи всички добри желания на хората. Надя знаеше, че това не е истина, но с присъщата за децата наивност, им разказваше тайно от всички за своите желания: магическа пръчица, нова кукла, обувки “като на мама”... Това продължи до деня, в който баба й за първи път я заведе в църквата. В този ден Надя разбра, че съществува един по–голям вълшебник. Детето беше очаровано от това тайнствено и свято място. Тук всичко беше интересно и загадъчно. Оттогава тя често ходеше с баба си там. Сядаше тихо в края на редицата столовете, равно подредени покрай стената и все се вглеждаше в тавана, изрисуван с картини в красиви цветове. С течение на времето рису ...