Няколко дни преди Коледа непрекъснато валеше дъжд. Нещо твърде необичайно за този сезон. Едва днес спря, но по улици и тротоари имаше големи локви. Хората в Караново бяха излезли по центъра, едни за да си поговорят с познати, други за да купят в последния момент подаръци за своите близки. Небето все още навъсено, мастиленосиньо, притесняваше минувачите и те поглеждаха от време на време нагоре.
Сред тълпата се забеляза малко момченце с къса зелена шуба и лилава плетена шапка. То подскачаше акробатично през локвите и правеше всичко възможно да опази обувките си чисти. Въпреки, че бе на възраст не повече от пет-шест годинки, не изглеждаше да се е загубило, а знаеше точно къде отива. Търговската улица разделяше града на две равни половини, пресичайки площада. Именно по нея вървеше момчето. Най-после спря пред магазин за играчки и влезе в него. В шепата си стискаше нещо.
Продавачката – пълна кестенява жена на средна възраст с добродушно лице, изгледа момчето и си каза наум: „Ех, тези майки, ...