Времето се смени толкова рязко, сякаш някой бе сбъркал разписанието на студения северен вятър. Пълните с шумни младежи улици, бавно започнаха да запустяват. Ще забележиш само няколко минувачи или най-много местните пияници с техните малки шишенца. Дори във въздуха се долавяше нещо различно, навяващо предчувствие за края на една изминала година. Вдишваш дълбоко студеният въздух и нещо се свива в гърдите ти. Явни сезоните имат свое особено чувство.
Насред тази пуста улица д-р Петров бързаше да посети дребничкия дядо Андрей. По пътя се беше замислил за нещо. Той си спомни за онзи момент, когато му беше се родила щерката и дядо Андрей я бе подържал за пръв път. Изглеждаше толкова смешен. Доктор Петров се усмихна леко при спомена за смешния му вид и наблюдавайки сам себе си му стана смешно, за дето беше се усмихнал- беше му някак странно, дори абсурдно. Докато преминаваше през една витрина се обърна и започна да гледа отражението си. Нещо му мина през ума за секунда и го накара да се усмихн ...