Беше от онези хора, които наричаха особняци. Изглеждаше винаги спретнат, мълчалив и дистанциран от всичко извън професията си, в която беше изряден до педантичност.
Не общуваше с никого извън служебните си задължения, не изпитваше никаква необходимост от социални контакти - хората го изморяваха със самото си присъствие. Те пък, от своя страна, инстинктивно долавяха особената му вътрешна студенина и неприкосновеност, която ако не ги плашеше, поне ги респектираше достатъчно, за да не навлизат в личното му пространство по никакъв начин.
Беше наследил от баща си и погребалната агенция, и малката къща в самият край на старото градско гробище. За майка си нямаше спомен - единствената жена, оставила следа в живота му, беше младата дъщеря на възрастния пазач, която направи своя съпруга и която изгуби след по-малко от година вследствие тежка настинка с множество усложнения. Никога нямаше да забрави онази зловеща вечер, когато тя закъсня, защото беше изпуснала последния автобус, и се прибра наср ...