Казват, че когато се роди дете от царски род, орисницата хвърля своите руни и свързва детето с дракон - женски за момиченце и мъжки за момченце. Идеята е мъдростта на дракона да помогне на детето да бъде добър владетел. Така и драконът ще стане по-добър, и детето. Поне такава е идеята.
Истината обаче беше съвсем друга. Ние, драконите, живеем стотици години. Докато някой не ни прониже в сърцето, разбира се. Но няма как да станеш по-добър, когато си вързан за същество, което тепърва се учи да живее, докато ти си живял стотици години. Просто не е възможно. Поне докато детето е малко. Тогава ти си просто интересна играчка, или някакъв страшен звяр, който се мотае наоколо. Мразех да се занимавам с човешките деца, много мразех.
На женските дракони им беше по-интересно. Те все едно възпитаваха своите дракончета (които някога са имали, имам предвид, никоя не е люпила яйца поне от двеста години). Тях обаче нещо ги свръзва с малките ревливи, дрисливи и сополиви създания, които орисницата е тръсн ...