Децата ми охотно дадоха сайтовете за обучение. Дадох ги на Калина,или ние с нея ги коментирахме пред компютъра.Чакахме с нетърпение  съботният ден за да се отдадем на пожара бушувал и бушуващ в нас.

Поразредихме до минимум  интимните ласки с  жена ми Боряна. Тя щастлива, че не я упреквам за студенината, аз също, че не трябваше да се правя на страдалец.

Правехме се, че не забелязваме промяната в себе си.

          На кафе-паузата във фирмата  Калина ми подаде згънато листче

- Записах номера, не бях сигурна по памет. Срещат се понеделник и четвъртък на паркинга на супермаркета, след работа,  червена на цвят кола.

Прибрах листчето в джоба си, даже не погледнах написаното в него, е като ида на паркинга ще погледна. Паркирах колата си, извадих листчето, я, това е номерът на  колата на жена ми. Червен Голф ми се усмихваше от парко място'' Познах те Петърчоо, познах те ''.

Без малко да се разсмея на глас. Ами колко пъти и аз съм вършил подобна ''услуга'', '' дай си колата, имам нещо   вързано '', а аз да пия кафе, докато любовниците пъшкат и охкат. Умно , а.

Амбицирах се, коя ли пък е тази хитруша. Обадих се на шефа за един ден компенсация, че ще карам бащината  кола на технически преглед.  И  с неговата кола чаках по-от рано на паркинга, прозявах се оттегчено. Мина сива МАЗДА 6, след нея червено голфче, жена ми. Потърках очи. Да, тя е, същия регистрационен номер. Паркираха наблизо една до друга. Жена ми без да се оглежда, тръгна към входа на супера, мъжът я последва. Голяма конспирация, с колата на баща си следя жена си, отиваща на покупки, досмеша ме на глупавата си постъпка.

След 10-15 минути излезнаха заедно, Боряна   с чанта с покупки, мъжът до нея.

Само са шпиони, или крадци, не се оглеждат, не будят съмнение. Нее, семейство са излзащи от покупки. Маздата изписука, Боряна отвори и се настани на предната седалка. Браво, наистина така се прави, вземеш ли да се суетиш, да лягаш на задната седалка, все някоя заспала съвест ще те види, ще каже на друга, на трета и стигнало до ушите на онеправданите съпрузи.

Бавничко потеглих след тях, две коли ме изпревариха, тъкмо прикритие.

Поеха пътя към лозята. По обясненията  на Калина, след втората уличка от главната, следва да  завият надясно. Видях Маздата да дава мигач, на прав път съм. Продължих напред, върнах се след малко , влезнах в уличката и като Щирлиц взех да се оглеждам. Мдаа, ето я Маздата, вилата,... забравил съм гранатомета си на пиЯното в хола.

Продължих, намерих място за завой и обратно. Спрях  зад друга лека кола, преместих се на пасажерското място, така че да се вижда Маздата, вилата.

Изслушах всички новини, въртях копчето на радиото,...джаз, опера, народна, чалга.

Погледнах часовника, едва час чакам...

Отидоха два-три часа ако се заиграят. Поглежнах отново  оттегчено, едва 15 минути са минали от последното гледане на часовника,... да ида да потропам на портата ли, да ги прекъсна. Ехидно се усмихнах.

Вратата се отвори, Боряна усмихната до уши, оня нещо смешно й разказваше. Заключи. Маздата изписука и тръгнаха. Преследвач от класа, крия се отново зад няколко коли, маршрута е ясен като бял ден, паркинга на супермаркета.

Маздата влезе в паркинга, завъртя уж  че търси място, спря пред Голфа. Боряна слезе, каза му нещо, както се прави обикновено и влезе в колата си.

Пъклен план се зароди  в мен. План на ревнивеца, може би.

В събота споделих с Калина, че отново съм видял червената кола паркирана и ей така да ми даде номера на тяхната. Тя го издекламира, записах го и отдадени на любовни ласки забравих за случилото се.

Филмова военна хитрост. Агент 0007, тройката с черно тиксо направих на осем, а осмицата на тройка в предната ми регистрационна табела, и под сянката на дървото зачаках в колата си.

Пристигнаха пред вилата, Боряна носеше торбичката, ръкомахаше нещо, сега оня се заливаше от смях. Засякох време, все едно на състезание по издражливост. Отново  музика, новини, музика. Ох да отскоча до ония храсти по малка нужда,... да бе, да разлая съседските кучета. Стискай.

Пътната врата се отвори, излезе Боряна без да се оглежда, после мъжът. Изписукане. Потеглиха.

Час и 20 минути според засечката, е тези за Олимпийци по бързо е...,ходене, бе.

Боряно, Борянке, ти си била гола вода, оставила в къщи ей такъв, тръгнала си по дребосък, ама нали е пуста мода.

Не е честно, но ще блъфирам Калина.

- Открих колите, но собствениците не успях. Знаеш ли, имаше някакъв филм, един правил услуга на приятеля си и му давал колата си, две приятелки правели същия номер, ама това за заблуда на полицаите от Сан Тропе

- Едва ли Янко ще свърши такава услуга, та той си я пази повече от мен. Такъв си е Янко, понякога смешен, понякога жалък.

               В четвъртък се прибрах по-рано, друг пъклен план. Спрях водата от спирателния кран, изтече и насъбралата се вода по тръбите.Авария във ВиК, суша.

Тряс-прас, както винаги,тя се запъти към банята

- Няма вода, изглежда има авария, попитах и ми казаха до час-два ще отстранят аварията... Ти вода  за пиене от супера купи ли, и в шишетата няма вода.

Не успя да се овладее. Обърка даже в суматохата чисто и мръсно бельо.

Наблюдавах невъзмутимо някакво спортно предаване. Ехидно се усмихвах, пада ти се, кажи му на тоя да бие сонда за вода, че сме в преразход на водата в къщи.

Съжалих я.Все пак оня може да има някакъв скрит талант и Калина да не го е открила.

Ами ние с Калина какви сме, двуличници които в къщи са мирни и хрисими, а сме като горски пожари когато сме заедно.

Обиколих двора, надникнах в гаража, Голфът ми се усмхваше.

Ето тук Боряна беше права '' Не ми трябва една скъпа кола за цял живот, нека имам по-ефтинки, но ефектно през 2-3 години, може да в втора ръка, но за мен и околните е нова...'', а дали не правеше така и с другите неща.

Развъртях крана 

- Водата дойде, долу има вода, ще дойде и горе, ама ще пусна малко да се оттече, да не е мътна

Погледна ме с благодарност за съобщението, иначе сърбележките биха ме изяли.

             Не казах нищо на Калина за откритието си коя е намаханата госпожа.

Не, еч природата не търпяла празно място, но сегашната ситуация удовлетворяваше всички.

Разконспирираните любовници, щастливи, че не съм ги разконспирирал публично, ние с Калина доволни, че не им даваме повод за съмнения, и че се правим на завеени.

Все пак така и трябваше, иначе травми за порасналите ни деца, присмех и подигравки от хората.

И изведнъж стрес за всички.

Неизбежните пожари изпепеляват всичко...

Големи пожари...

'' И  на Янко вилата и лозето изгоряли...А колко труд хвърли по нея, как ли ще я възстанови'' като натрапчиво ехо чувах думите на жена си.

              Горките те.

             Замислих се сериозно...

................край.........