Мамицата му мръсна на шефчето! Червив е с пари, ама не си оправя таралясника. Щото ние двамата с тебе сме кухи лейки и му бачкаме на педала му с педал! Колко пари му домъкна ти, а? Само за две години той си купи три коли, още една фабрика и 5 декара до Тополи. И кво за тебе и за мене, дето те разнасям със стоката? Един гол грездей!

Знаеш ли какъв беше оня в началото? Зимата дзиндзикаше в окъсаното якенце, а лятото ходеше с разкривени джапанки и с шорти, от които му излизаха дреболиите. Я го виж сега – джип и маркови парцали...

Искам да сме наясно – днес няма да има каране 23 часа, че да пестим от хотел. Да го лапате всичките! Не съм си намерил живота на пътя. Не стига, че съм без парно, ами и асфалтът е като огледало – навсякъде лед. Замръзнаха ми ръцете, не мога да държа волана... Къде гледаш бе, педераст, още малко и ще се сбуторясаме! Кой ви дава книжките, да ви го туря в устичката!

Айде, излязохме от града. Прекръствам се, Господи: ти – напред, а ние – след тебе... И да няма случки като оня ден – когато се завъртя бричката, си казах: а така, Митак, стана курбан заради онова хюмне! Нали видя, че бяхме на косъм от пропастта? Децата ни щяха да останат сираци, а шефчето щеше да си го премести в другия крачол.

Що изобщо те послушах, че тръгнах по това шосе? Ти направо ме вкара в кур капан. Сприщи ли ни някой в тая пустош, загиваме – заради пълния бус ще ни отрежат главичките като на пилета... Стига де, само така си приказвам.

Ако си гладна, отваряй торбата. Има баница, бухти и нещо сладко. Весито ги приготви и каза, че е за двамата. Станах по-рано и отидох до тях, моята няма как да разбере – знае, че тръгвам в командировка. Ударих един бърз тек... И кво, ма? Такъв е животът...

Заиграхме се с нея точно след банкета: с Колето и Васко си допивахме в квартирата й. По някое време другите си тръгнаха, качих я на масата и я нанизах. Ама нещо не е, както трябва – братче, докато не разкаля пътя, не пуща. Усетих се аз и си викам: стоп, Митак, давай заден! Баавно, баавно, оп, оп, тоочно така, още малко... А после магистралата направо плачеше за вериги.

И що да ми е неудобно, че ти ги говоря тези работи? Ти да не падаш от Марс?

Никога не съм си мислил, че ще легна с дебела жена, обаче сега е факт. Това момиче ме гледа в очите: само да кажа, че ми се яде нещо, става и го прави, по което и време да е. Без майтап, в три през нощта съм се тъпкал с току-що изпържени палачинки. Нина не може да готви така, ама си е майка на сина ми. И второто дете е запилено – ей, само ти го знаеш, да не вземеш да се изтървеш пред Весито!

Казала ти е, че ще се развеждам ли? Абе вие да не сте луди? Как ще си оставя жената? Че аз нея, когато се налага, даже си я облизвам отдолу. И що да не чукам и другата, щом ми дава? Така ще е, докато държи малкият Митко или докато моята не ме хване в крачка.

Преди имах една друга – оная, кльощавата продавачка от магазина на шефчето. Изплющях е 2-3 пъти и тя си въобрази не знам си какво. Почна де ме търси и в къщи. Обясних й като на човек, че аз не съм Димитър Общи, а Димитър на Нина. Докато се отърва, бая зор видях...

Не си усещам пръстите на ръцете, за краката да не говорим. Покажи се, Райко, дайба твойто майко! Напече ли веднъж, нататък ще е по-лесно...

Миналата седмица мойта беше нощна. Весито дойде с адаша и с Колето. По някое време се вмъкнахме с нея в стаята на сина ми и тя ми врътна една свирка. Кво? Детето си спеше. Обаче дъртият ни усетил и ми чете конско. Алоу, пенсията! Баща ми! Ти ли ще ми даваш на мене наклон на кура? Малко ли бръмча, докато го вдигаше твоя? Майка ми все ревеше, а ние със сестра ми бауцахме покрай нея. От хубаво ли си отиде тя на 46 години?

Не мога да си простя оная нощ. Бях в казармата и ме пуснаха в отпуска. До сутринта се наливах в дискотеката, прибрах се и заспах като пън. Когато се събудих, отидох до тоалетната и намерих там мъртвата си майка. Ако не бях излязъл, ако не бях лочил като свиня, можеше и да е жива... Баща ми я умори. Навън беше джентълмен, а в къщи – идиот. Аз поне не правя така, не си го изкарвам на жената и детето. Колко бой сме изяли, само аз си знам. А сега ми се прави на Исус Христос. Пак има приятелка и нищо не му казвам – знам, че не се живее сам. Ама понякога се чудя как ли си тракат кокалите като дърти костенурки корубите...

Я се разкарайте! Няма да ви слушам новините! Все ми е тая кой печели изборите и кой управлява. Точно ми е през оная работа! Искам да работя и да получавам толкова, че да си посрещам нуждите. Всичките сте зейнали за мангизи и крадете и с гъзовете си! Пак ще го пусна радиото, ама да спрат да дрънкат...

Малко помня от социализма –  бях сополиво пишлеме. Баща ми все разправя, че било много по-добре: и работа е имало за всички, и се живеело спокойно. И що тогава вие, дъртите, не го задържахте онова време? За какъв чеп ви беше демокрацията? За да умрете като просяци ли? Щете, не щете, четвъртит ви влиза, а ние сме тези, които ще плащаме. Хич не ми противоречи! Я се виж сега къде си след всичките си образования...

Оня ден, като закарах и нацепих дървата за камината на шефчето, неговата ме покани вкъщи да пия едно кафе. Егати обстановката! Видях само кухнята, ама и то ми стига. Искам и аз такава – с вградени уреди. Направо ми стана мечта! Ако събера пари, ще взема акъла на жената!

Оная ми разправя, че купили апартамент в “Чайка” – 200 квадрата. Представяш ли си? Мога да се разхождам там с буса... Обаче му се чудя на нашия как живее със скочуба, толкова по-дърта от него. Виждал съм първата му жена: като рибка е в тялото, а в лицето – кукла. Ама сегашната има мангизи и сигурно му прави страхотни минети. Иначе защо да я държи?

Фръцкала се пред Цеца счетоводителката, че ползвала не знам си какви кремове, дето заплатата на служителките не стигала и за половин кутийка. Мама ти и смачкана стара чанта, що хабиш мазилата? Гола да ми се разкрачи, пак ще я подмина. Аз малкия Митко не го харча как да е.

И нали я знаеш с какви плитки дънки ходи, за да й се виждат прашките? Като клекне, мъжете в цеха падаме – целият й разплут задник изскача навън. А вчера на обяд – ти май беше отишла до лавката – ни разправя как синът й я хванал, докато духа на шефчето. Казал й: “Нека да те боли после гърлото, като лапаш на татко пишката!” Ей на – честен кръст, не лъжа! Ама оная въобще не е наред, да я шибам в тъпата пача!

А ти пък си най-откачената жена, която съм срещал. Като съмне, да не измъкнеш пак някоя книга с разни поезии? Кой пее “Не казвай, любе, лека нощ” ли?! На коя планета живееш, не си ли чувала за Азис? Колко време вече те просвещавам, а пак не вдяваш. Като влезем в прохода, ще го загубим това радио и ще слушаме само маанета – мамицата им и гаджали, заглушават всички станции!

Знам, че някога си била голяма работа, ама след някоя и друга годинка ще чукнеш петдесетака и животът ти свършва. И кво правиш ти сега? Блъскаш се и пълниш гушата на един измекярин, който като мен не може да си напише името без грешка. Обаче ще се пръсне от мангизи. И ти му ги носиш, а той ни хвърля по някой оглозган кокал като на кучета. Нали го виждаш, че в последно време е дупе и гащи с оня адвокат, дето направи партия? И в политиката се кани да се намърда нашият. Едно му признавам – голяма хиена е...

От мен да го знаеш: ще дойде време, когато няма да ти плати процента. Кръв му капе от сърцето, като ти дава уговореното – казвал го е пред мене. Ти сега иди и му изпей! Ако някой ден решиш да го съдиш, щото не си проста жена, ще свидетелствам. Ще кажа и за командировъчните, и за неплатеното извънредно работено време; и за камарата кинти, които прибира, без да плаща данъци, и за всичките му гадни простотии... Обаче ти си с топката. Нали си курназ жена и си образована...

И как си могла да прочетеш толкова много книги? Не съм разлистил през живота си нито една и съм много по-добре от теб. Ти си на квартира, а аз си имам собствено жилище. Децата ти да му мислят как ще се оправят в тоя скапан живот. Изостанали са още на старта. На всичкото отгоре и двамата са висшисти... Момичето ти е много красиво, може и да се оправи, ама на сина ти, нали е мъж, спукана му е работата, направо не ща да го мисля момчето.

Чичо ми е бездетен, ще наследя и неговите имоти. Знаеш ли колко много имаме в Орешак? Само там са стотици евра. Затова и хич не ми пука. Кво си мисли шефчето? Че ще ме гърби ли? Абе, хуй сплескан, чуваш ли, мой, аз съм на 32 и съм шофьор и навсякъде ще ме прилапат. Да не съм ти някой професор, че да ходя гладен? За такива като мен работа винаги има, хората от моята порода не пропадат.

Къде си бе, Райко? Покажи се най-сетне! Напечи земята, размрази я, че да карам по-бързо. Да продадем стоката на оня педал, да се затъкне дано с мангизите! И Господ да е с нас, да пази и да варди! Че две жени ме чакат мене. Така е – щото мога... Пък и да падне някой лев, Боже, и аз да имам вградена кухня! Няма ли край, мамка му, тая нощ, тъмна като кучи гъз?