23 мин за четене
Полет
09:27 мин. Времето е слънчево, топло, дори горещо. На небето няма един облак. Синьо. Небесно. Като голямо платно е покрило земята, за да пази красивия живот по него. Завила го е, за да го топли, защото заслужава да живее, да се пази всяка част, всеки лист, всяко цветче, всяка прашинка, всяко дръвче, животинче, всеки човек... човек... х,този човек.
Човекът, който се сьбужда стреснат от звъненето на телефона. Човекът, който разбирайки, че се е успал, бързо се облича, целува малкото си момиченце, което обръщайки се на другата страна, прегръща омачкания от много любов розов заек, чиито уши клюмват от силната преградка. Човекът, който я завива и бързо излиза през входната врата, втурвайки се към спирката, подминавайки с поздрав друг човек, който рано е застанал на работното си място продавайки цветя. Този човек се усмихва и подава цвете на една наконтена жена, която явно бърза, защото го изругава показвайки, че иска да бъде оставена на мира и продължава своя път като се сблъсква на кр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация