Полковникът
(чикагски историйки)
Имаше един старшина – радист от поделението в село Равнец. Когато България съкращаваше армията си, разформировали частта му. Човекът останал без работа и тук-там, решил да си намери такава в Америка. Купил си виза (тогава визата се купуваше с връзки), билет и... здравей Америка, аз съм тук.
Срещнах го у Дизела. Тъкмо обядваха и разговаряха как работел на един строителен обект, но работата била много тежка. Изглеждаше смутен и уплашен. Намираше се в затруднено положение. Както казват емигрантите“... не ще да остава, но за връщане и дума не може да става”. Опитал тук, опитал там, но старшина бил човекът – никога не бил работил тежка работа.
Беше симпатичен, веселяк, приказваше много. Като пийнеше, разказваше разни истории и хвърляше едни големи “бомби”, едни невероятни случки с танкове, самолети и всякакъв вид бойна техника. Донка – жената на Дизела весело хихикаше и го закачаше:
- Хайде де, посмали малко!
Това още по силно разпалваше старшината и той с г ...