Той ратвори шепите си. Беше изминало време.... Колко никой не знаеше. Дали бяха векове? Или просто миг?
- Мисля, че имам необходимите ключове - каза тихо той, взирайки се в съдържанието на ръцете си, сам не проумявайки достатъчно добре какво точно става.
От ръцете му засия светлина, която премина през решетката и попи в тялото й. Дълбокият й вдъх ги развълнува.
Докато затаени стояха и очакваха, тялото й започна да се разделя - цялостна и невредима, от нея се отдели сянка на образа й, като че призрачна, но и същевременно напълно истинска и плътна. Тази нейна половина премина безпрепятствено през решетката и застана пред него в лъчезарно сияние.
Не чакаха дълго. За кратко се обърнаха към нейното аз вътре в крепостта, което ги наблюдаваше тихо и замислено.
- Какво ще стане с нея? - попита той.
- Тя ще пази. Не се бой за нея. Ще се справи.
И те се затичаха. Очакваше ги път.
- От тук ли дойде? Познаваш ли пътя? - извика тя, докато дишаше учестено.
- Не! Преобразил се е! Не знам къде отиваме ...