Седя в остъклената стая,... хвърлям разсеян поглед през затъмнените стъкла към залата,... служителите чинно застанали пред мониторите зяпат диаграми, схеми, тракат по клавиатурата..

Поглеждам на бюрото си,... заветния сертификат за ваксинация срещу модерния Ковид 19-21,... пропуск за всичкко, свободно да се събираш със седем себеподобни и то без маска,... право да пътуваш където пожелаеш,... ей, защо не отида на Антилските острови, там сигурно няма да има разкрачени плеймейтки по оскъдни плажни костюми,... е, много далече бе,... Антилските острови... далече. ама сигурно е хубаво...

      На душата ми стана едно леко, леко... усмихнах се на себе си,... ето ваксинирах се, много има значение Астра Зенека ли е,... Пфайзер,.. или Спутник, или Восток,.. е май Восток нямаше,... важото е, че имам сертификат а той като Ред Бул дава крилааа,  и съм допринесал за изпълнението на ваксинационния план...

Дадох личен пример,.. но подчинените ми не ме последваха,.. какво , трябваше да ги строя в две редици  и ходоом марш към имунизационния пункт,.. ами всеки има право на избор в крайна сметка, дали да се ваксинира, с коя ваксина...макар, че с този сертификат ще стане малко зорноволно ваксинирането ,.. е, щом не искат,  да си пътуват до село и обратно,...а, аз дали ще отида на Антилските острови...

Ставам нов човек,.. няма да ходя намръщен и недоволен из офиса, по улицата.., се бъда любезен с

всички, ще се усмихвам на всички,..ще се променя, нали вече имам имунизационен сертификат...

Така и направих...

Погледнах стенният часовник, 17.55 часа,... имам право на 5 минути по рано, нали...

Влизам в залата, с усмивка 24 карата...

- Колеги, мога да изляза пет минути по-рано, нали...- през усмивка ги попитах

Последваха  неразбиращи и учудени погледи,.. после всеки заби глава в монитора си...

   Излизам на улицата,.... ние хората сме като маршрутки като че ли,.. по едни и същи улици отиваме от къщи на работа и обратно,...пазаруваме от едни и същи супермаркети,... даже и апетатива си вземаме в едно и също заведение...

   Тръгвам безцелно към къщи,... срещам хора сгушени в себе си, забързани като мравки пред дъжд,... усмихвам им се,.. а те ми правят път да мина и ме гледат някак особенно...

   Минах покрай цветарското магазинче,... усмихнах се на госпожицата добродушно,... тя ме изгледа втренчено и започна да подрежда вече подредените цветя...

   Реших да се отбия в карталния аператив,.. усмихвам се на подранилите посетители,...усминвам се на барманчето,.. а той

- Не сервираме вече,.. и без това достатъчно си пил,...айде ела утре,.. а сега..., и ми показа вратата

  Какво става, бе ... какво им е на тези хора,...

  Звъня на входната врата в къщи

- Кой е ..- пита жена ми

- Аз съм...- отговарям тихичко

Тя отвори вратата,... аз й се усмихнах широко,... благодарно..

- Какво ми се хилиш бе,.. виж колко е часът, а вече си се натряскал,... то на кръчмите не можеш да изпиеш  всичката ракия,..- намусено ме посрещна тя - Ето, пералнята пак зацикли,... две

крушки в хола са изгорели,... ами от кога поправяш кабела на телевизора,...на малкия колелото с пукната гума,...Ама какво те интересува теб... и ми се захилил на това отгоре....

- Добре де,.. да ти помогна ли, или да не ти се бъркам...- едва смотулевих

  Усмивката ми замръзна... промяната,.. искаш да си нов човек, а...

  Ама за всичко е виновен ваксинационния сертификат