ПОМЕН
Аз съм Йордан.
Като бях малък, много обичах да ходя с мама на гробището. Хващаше ме здраво за ръка и докато вървяхме нагоре, по Беляковското шосе, все ми разказваше по някоя история с моя дядо.
Тя посещаваше два гроба, един до друг - на дядо ми, нейният баща, чието име нося, и на вуйчо ми. Запалваше по свещица, а после и една цигара, но без да всмуква дима и защото страдаше от астма. Нея също я забиваше в пръстта и изчаквахме мълчаливо приклекнали, докато догори, понеже, дядо ми, казваше, бил заклет пушач.
После тръгвахме. На сбогуване тя винаги неволно докосваше надгробния камък с името на баща си и през сълзи проговаряше тихо:
- Прости ми, тате.
На мене пък ми беше смешно, понеже ми се струваше глупаво да говори на баща си.
„Че как ще я чуе, нали е умрял” си казвах . Взирах се в мълчаливо поклащащите се от вятъра цветя и се смеех в себе си.
И сега да ви разкрия тайната си, защо толкова обичах да ходя с нея на гробището.
На връщане, по традиция, създадена от самата нея, винаги с ...