Ако се разровим, за да разберем същината на нещата, рискуваме да пропаднем в бездната. Това отбелязва и Лев Толстой в трактата си "За живота" - може би най-великото произведение, написано от човек. Безусловно предназначението ни е да сме нечия жертва, но по-добре е преждевременно да не узнаваме за това. Може да се окажем дори жертва на добри намерения свише. Щастието е вид безтегловност, която рядко ни се удава да постигнем. Тази безтегловност е свидетелство за някаква моментна независимост от обрамчилите ни сили на този свят. През останалото време, ако не се отдадем на течението, то ще трябва да плуваме срещу него, а в това не може да има никакво щастие.