Поредната безсънна нощ… 3-та или 4-та подред, не знам. Въртя се в леглото, чувствайки една… празнота. Боли, но не такава болка, за която има създадено хапче. Е, ако имаше, то щях да взема около 10 наведнъж. Исках да спре. Тази остра, задушаваща болка. Парещи сълзи се стичаха по бузите ми и вече усещах, че нищо не излиза от тези пресъхнали, тъжни очи. Исках да крещя, но сякаш гласните ми струни бяха изтръгнати.Исках просто всичко за миг да спре. За жалост, както се споменава в една моя любима книга: ”Животът не е фабрика за желания”. Колко вярно. Ако можеше да ми се изпълни едно желание, то би било да не чувствам тази така убиваща болка и да бъда щастлива. Както преди. Стига съм мечтала, да се върнем в реалността. Все още не мога да заспя. Сякаш съм изпила 5 кафета. Главата ми ще се пръсне от мисли, всяка идваща със скоростта на светлината. Вече почти се зазорява. Нощта си отива, а денят стъпва на нейно място. Явно, днес отново ще ходя като призрак - бледа, с тъмни кръгове под очите, ко ...