Слънцето прежуряше летния юлски следобед. Ванката погледна през прозореца на кухнята и видя как фигурата на майка му се скри зад дърветата. Беше време да събере тайфата и да отидат на Струма.
Прехвърли през ума си задачките, поставени за деня и реши, че само за час-два ще отскочат до реката и после ще свърши всичко.
Извади скритата въдица от бараката с инструменти и се усмихна доволно – зелените му очи се присвиха като на тигър, представяйки си завистта на децата като им покаже своето чудо. Цяла седмица си игра да го измайстори. Първо избра много внимателно клонка от див салкъм – да е гъвкава, лека, дълга и достатъчно здрава. После изви иглата така ловко, че на куката можеше да се хване цяла акула, камо ли обикновен уклей. Накрая - ето тук вече всички щяха да хлъцнат от изненада, бе нанизал корда вместо обикновен канап. Доста труд му отне да измъкне нишка от мрежата на селската кръчма, рискувайки Чан–чун да го отупа здраво, ако го хване, но Ванката беше смело момче и винаги постигаше к ...