Михаил беше работник в частна фирма. Работеше от осем до пет, всеки ден, без неделя. Събуждаше се, пиеше кафе и отиваше на работа. Вечер се прибираше и се отпускаше уморен на дивана в ергенската му квартира.
Младият мъж беше затворен в себе си и нямаше приятели. Липсата от нормално общуване, той запълваше със страстта си към рисуването. Не беше завършил художествена академия, нито училище за изобразително изкуство, но на платното изливаше всички свои чувства, които не споделяше с никой. Импровизираното му ателие беше в единия ъгъл на малката стая, където имаше малка настолна лампа и триножник.
Михаил рисуваше пейзажи по памет, натюрморт или графика. Беше наредил различни видове бои, които използваше в зависимост от настроението, в което беше. Ако изпитваше тъга, рисуваше с водни бои. Изплакваше сълзите от четката в легенче с вода, което събираше всички нюанси на лошото настроение и после се изхвърляше. Ако художникът беше в добро настроение използваше пастели, натискаше кръглите пръчиц ...