Една доста забавена част от поредицата разкази... Тази история става все по-заплетена и трудно управляема! Надявам се, помните нещо от предишните части...
Картината е на художничката Зинаида Серебрякова -"Балерина в червено"
Б.
Разказ на Демиен.
Ах, тази Мария! Шета навсякъде и го върши едни… Пристигна днес и още от вратата зачурулика:
– Дем! Да знаеш само какво се случи! Мама и татко ме помолиха да поканя твоя любим художник - Никола - на вечеря у дома… Аз им разказах за него, за портрета и… - Спря за миг и погледна дяволито, както само тя може - … И познай още кой е канен!? Да? Твоите родители, естествено! Ти - също, разбира се… Но само, ако ме почерпиш! Например… с шоколадов ликьор! Е! Да те видя сега, дали ще откажеш? Нали е прекрасно!?
Можах само да изрека едно глухо „да”… Дотолкова можах в изненадата си. Никола ще бъде представен на родителите ми преди аз… Преди ние с него да сме… Вихрушка от мисли се завъртя в главата ми и почти ми стана зле - като след първите пируети в балетната школа. Каква история само?! Обичам човек, когото съм виждала само от прозореца си. Знам за него само, че рисува прекрасно и че също ме обича… Или поне имам такава надежда. Много бих искала да е така!
Мария седна най-после и се укроти, като с огромен интерес заразглежда стария моден журнал, разлистван поне сто пъти лично от нея. Хвърли бомбата и сега… Играе си с мен като малко дете и умира от удоволствие да ме дразни. Сега направо съжалявам, че ù доверих чувствата си към Никола. Да! Сега вече е разбрала, че е сгрешила с тази покана за вечеря у родителите. Просто е още много рано!
Кажете ми как да постъпя? Може би…Може би трябва да го видя преди тази вечеря?! Това е!
Нека Мария,която набързо заплете тази история с поканите, сега да пооправи нещата! След като обича много да разказва за мен, за Никола и за портрета, нека да ни запознае! Да! Нека покани от мое име любимия ми за първата ни среща! Тук и сега!
Чух собствения си глас да казва:
-Мария! Много те моля да поканиш Никола да дойде у дома!
Кажи му, че бих искала… Че много бих искала да разговарям с него. Ако може, още днес! Мисля, че има какво да си кажем преди официалната вечеря, която ни се налага от…
Мария скочи и ме прегърна. Каза съвсем тихо и някак сериозно:
-Крайно време е, Дем! Отдавна трябваше…
И излетя навън. От прозореца видях как прекоси улицата и влезе в кафето „При Роже” отсреща.
Обърнах се и ми се стори, че портретът ми се усмихва… Да! Нарисуваната Демиен сега изглежда по-щастлива!
Б.Калинов
30.04.2011 г.
Пловдив
© Борис Калинов Всички права запазени
Радвам се, че има някой, комуто се харесват моите измислици...
А са публикувани така, защото всичко става в движение. Рядко ми се случва да мога да се съсъредоточа да пиша...
Благодаря за прочита и коментара, който ми дава увереност!
Б.