Не бях сигурна, че ще го позная. Бях го виждала само веднъж бегло на снимка като малък и веднъж по случайност на летището, отдалече. Посрещах наши чуждестранни партньори и ги видях двамата - той и баща му. Явно момчето си идваше за кратко от чужбина, където учеше. Баща му вървеше напред, с ново светлокафяво сако (много му отиваше), влачейки куфара на колелца, а момчето - на няколко крачки след него. Бащата беше един много добър мой приятел. Всъщност, много повече от приятел... Спомням си, че беше ми казал, как в този ден щяло да има метеоритна буря и трябвало да накара сина си "да помоли професора, при който работи, да промени датата на отпуската му". Явно не беше успял... Това беше преди 1-2 години.
Сега имахме среща с Петко точно в 12 часа на едно много оживено място в центъра. Поводът, по който се срещахме, беше много тъжен. Баща му внезапно беше починал. Но той не идваше да ми разказва подробностите. Знаех много добре за какво всъщност беше настоял да се срещнем, и въпреки това в т ...