Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 5: Було и венец
Всички бяха склонили главите си, заради тази особа. Но имаше тих кикот, и с широки усмивки си шепнеха, скритите зад дърветата. На мен също ми стана усмихнато и весело, заради настроението на другите. Беше забавно.
— Добре дошла! – каза ми тя.
— Добре дошла – като ехо се разля много пъти с различни гласове сред дърветата.
— От днес ти си вече наша сестра – продължи тя, – и ние сме твои сестрици. Най-голямата от нас е само една и ще дойде всеки миг... Всички се вълнуват да те видят, затова се крият и кикотят надалече... В корените на големият стожер Беликáр, никога не се е раждала сестра...
— „Името, Водачке!!“ – едно от момичетата зад нея й прошепна, напомнително.
— Аз съм Ясика, Водачката на Източната част на Самодивската гора. Аз отговарям за всичко, което е тук, живо и неживо,... макар да сме малко вече...
— „Нейното, Водачке, и нейното име...“ – прошепна и другото момиче тихичко.
— „Водачке, Царицата идва!!“ – първото момиче я ...