5 мин за четене
Първа част "РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА"
глава 1: Шепот
Бях в тъмнината. Част от нея. Неотделна от нея. Но знаех, че съм в тъмнината.
Неочаквано дойде този вопъл на нечия молитва. Нечий шепот. Тогава се отделих от тъмнината.
И ги видях, светлинките. Сините пламъци в редици. Безкрайно много. Пътувахме напред. Когато видях светлините около себе си, знаех, че и аз съм като тях, светлинка. В синьо. Пламък със собствена топлина. Светлинките летяха в един поток напред. Безкрайно много потоци с безброй сини пламъчета. Плувахме в тъмнината напред. Само напред. Нямаше начало. Нямаше и край. Всички пътуваха в тази посока, която беше напред.
Аз падах.
Бях отделена от другите светлинки. Затова ги виждах. Но аз падах надолу.
И тогава разбрах, че шепотът е бил моят. И разбрах, че вопълът бе мой.
Още бях светлинка. Още бях синьо пламъче. Но не чувах какво шептя. Чувах, че шептя. Имаше глас. Тих още. Моят.
Потоците с многото други светлинки се отдалечаваха.
Да. Аз падах все така надолу. Аз всъщност се отдал ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация