9.07.2019 г., 9:18 ч.  

 Последен шанс 13 

  Проза » Разкази
492 1 6
4 мин за четене

    Леон отключи вратата. Малката беше яла. Сега и донесе още храна. Бисквити, плодове, чипс, сандвичи. Де да знае какво да и купи? И още вода. За да има храна за два-три дни. Взе кофата и тръгна да я изхвърля навън. Как вонеше… Добре, че не гъква и не се сополиви. Най - мрази пищене…
        Но остана ден до големите пари. Два милиона! Уха! Животът ще стане хубав с два милиона! Кучката ще метне парите от влака. Сега е време да потегля към Вера Круз. Самолетът му е след час. Всичко е засякъл. Като тръгне влакът в 2.33, след 6 минути е до изоставените бордеи. Леон ще бъде там. И после ще изчезне… И като се отдалечи достатъчно от там… след няколко часа ще се обади да я търсят. Или след ден. Няма да бърза. Но първо парите. Заслужава ги. Ще се покрие. Да отшуми случая. После…живот…мацки, яки купони…Пиене. Прахчета…очите му светеха.
          Леон я заключи пак. Почисти. Не трябваше да остават негови следи. Не е толкова глупав. Складът, където я държеше е далече от влака. Много далече…на 1200км   
             

       
              Беше пристигнал ден преди екшъна. Леон погледна часовника. Влакът потегли точно в 2.33 от Вера Круз за     Мексико Сити и след шест минути  намали на завоя и премина до изоставените бордеи. Намали дотолкова, че спокойно можа да скочи. Тук ще чака откупа. Избра Вера Круз на 1200 км от Тихуана, за да ги заблуди. Освен това познаваше като петте си пръста Вера Круз. Беше живял по тези места. Сега взе предплатената карта и я мушна в апарата. Набра номера и зачака. Време е да подхване кучката.
                Селина трепна. Чу звънът на джиесема. Отвори слушалката. Мъжки глас.
                           - Инес е тук. За сега е добре. Но ще е добре още 6-7 часа. Никакви ченгета. Сложи два милиона песо в една чанта в едри банкноти. И без номера! В 1 часа бъди на гарата Вера Круз. Сама. Без полицаи. Сама. Ще ти кажа кой влак да хванеш. И без номера, ако искаш да видиш малката. Ще те наблюдаваме.

          Телефонът замлъкна. Селина изохка. Вера Круз! В другият край на страната. Записано беше. Полицаите чуха записа. 
             Фарадо Мануел пристигна веднага с колегите си. Тя беше трескава. Умоляваше го да не се меси. 

 

                               -  Ще намеря парите. Излизам. Моля ви оставете ме. Не се намесвайте. Инес…важно е да спася Инес.

               

              Полицаят поклати с глава. Ама, че наивници… Подкара към управлението и зачака да намерят номера. От къде ли е звънил проклетника? Той се разпореди да проучат записа. От предплатен номер. Удариха на камък. Извика психолога да чуе гласа. Нищо особено. Без акцент. Глас без емоции. Затърси заминаващи влакове посред нощ от Вера Круз. По това време имаше десетина влака. Щеше да дебнат. Те си знаят работата. Сега е време за самолета. Трябва да стигнат на време. Фарадо задействува и колегите си от Вера Круз. Те щеше да огледат и покрият близките сгради.

…………………………………………………………………………………………..

                 Те тръгнаха с Рамон. Той бързо караше към банката. Отне им два часа  да получат парите.
             Сега бяха в самолета за Вера Круз. До полунощ имаше още време.
            Надяваше се да даде парите и да освободят Инес. Беше полудяла от вълнение. Изпи една таблетка. Трябваше да я отпусне. След час изпи още една. Не е спала втори ден. Умората я връхлетя, но като затвореше очи дори и за миг се стряскаше. Часовете се въртяха лениво. Рамон я прегърна. Тя отпусна глава. Не знаеха какво ще стане. Самолетът бръмчеше монотонно. Селина не го чуваше. Тишината обаче в главата и беше тежка и лепкава. С нож да я режеш. Чакаха да кацнат…
        
            Фарадо Мануел пристигна в управлението на Вера Круз. Вече имаше план. Полицията беше на крак. В съседните сгради. Тихо се настаниха и чакаха. Снайперистите бяха на прицел. С камери за нощно виждане. Оглеждаха и чакаха. Двама полицаи щяха да се въртят на гарата като цивилни и да се качат на влака без Селина да знае. 

……………………………………………………………………………………………………………………..
     
         Беше отвън в сенките. Жива душа няма. До бордеите на Вера Круз. Тихо е. Не можеше да седи вътре в тези коптори. Наближаваше 2ч. среднощ. Точно в 2.28 и звънна. Жената вдигна веднага. Той и измърмори да се качва на влака за Мексико Сити. Оставаха единайсет минути. Ха…хаа. Единайсет!

……………………………………………………………………...
         Селина и Рамон купиха  билети и се метнаха във влака. Той се качи отделно от нея. Сля се с едно семейство, за да не бие на очи. Може би ги наблюдаваха. В купето Селина беше сама. Седна и придърпа чантата към себе си. Влакът потегли. Оглеждаше се, но не видя нищо подозрително. Пътници като пътници. Пъстроцветна тълпа. Шумове, викове, смях…С багажи, заспали деца, сънени лица .... Купето беше претъпкано. От кога не е била във влак? Не си спомняше от кога. Все самолети, самолети…
                 Господи! Дано се свърши! 
        Толкова се страхуваше. Изпълняваше всичко, трябва и те да изпълнят думата си…Дума на престъпници… Влакът затрака и все едно чук се забиваше в темето и. Седнала на края на седалката. Нащрек. Знаеше, че през две купета е Рамон. Нещо я запита жената до нея, но Селина не я чу. Стискаше чантата с една ръка. Държеше с другата телефона. И пак чакаше…
         Но не знаеше, че  през едно купе двама младежи с пъстри хавайски ризи бяха нащрек. Те бяха  от полицията на Вера Круз. Не знаеше също, че Рамон има на глезена си  9 мм глок…
 

© T.Т. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??