Вече виждах, че Инес се оправя добре с любопитството на хората и хем ми стана смешно, хем ми стана срамно, че е доста устата…Трябва да поговоря с нея. Тръгнахме си, но обещахме, че ще наминем пак. Казах му да ми звънне ако има нужда от нещо.
Имахме седем дни преди операцията. Смятах да прекараме колкото се може по-добре това време. Подхвърлих на Инес:
− Инес, да отидем в Енсенада за два-три дни.
− Да. Искам.
− Хайде да съберем малко багаж и тръгваме.
Мъжът се беше скрил в сенките до храста и ги наблюдаваше отегчен. Като ги видя , че носеха натъпкани до горе раници му светна, че заминават някъде за по-дълго. Изчака ги и чу, че малката бърбори:
- Забравих си пояса. Чакай да го взема да не купуваме друг в Енсенада. Идвам. Само за миг.
И хукна отново към къщата. После превъртя ключът и влезе в колата при майка си.
Ооо..значи Есенада… отиват в Енсенада. Сега ли ва влезе или довечера? Мъжът ги изчака да потеглят и се заоглежда. Не се виждаше жив човек. Нито дечурлига се мяркаха по улицата. П ...