Търсиш я отново там, където я изгуби миналия път. Пристъпваш бавно през мрака, разперил ръце, сякаш почти можеш да усетиш лепкавата тъма, полепваща по пръстите ти. Нощта се увива около тялото ти като гъста мъгла. Тежкият оловен въздух те задушава. Тишината никога не е била толкова плашеща. Чуваш само собствените си стъпки, отекващи в нищото и все по-напиращия в главата ти пулс.
Искам да се събудя! - мислиш си, макар да знаеш, че това е единственото място, където можеш да я видиш отново.
- Кай-кун, буден ли си? - чу се гласът на госпожа Мицуко зад вратата на стаята.
Кай бавно отвори очи и пропълзяващата през щорите слънчева светлина го заслепи. Отклони поглед към часовника срещу себе си, за да се увери, че вече е буден, но очите му се затрудняваха, затова отметна завивката и се изправи.
На станция Акасака мотрисата тъкмо бе пристигнала и сините кецове на Юки забързано прескочиха жълтата линия. Щом пристъпи във вагона, небрежно се наведе, за да завърже искрящо розовите си връзки на бели ...